РАЗБРЪЩОЛЀВЯМ СЕ, -яш се, несв.; разбръщолѐвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Започвам да бръщолевя, да говоря много, обикн. неразбрано, неясно и бързо; раздърдорвам се. Малчуганите се разбръщолевиха помежду си, после един от тях излезе напред. — Как се казваш? Д. Иванов, ПМ (превод) [еа].
2. Пренебр. Започвам да бръщолевя, да говоря глупости, празни неща, обикн. без смисъл, без да се замислям върху тях.
— Друга (диал.) форма: р а з б р ъ щ е л ѐ в я м с е.